150 Години Подвиг
Априлското въстание и Пътят към Свободата
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, БЪЛГАРИЙО
Днес камбаните на Копривщица, Панагюрище и Батак бият с особен екoт. Изминаха точно 150 години от онзи бурен април на 1876-а, когато „кървавото писмо“ на Тодор Каблешков подпали чергата на една империя и промени съдбата на българския народ завинаги.
Предисторията: Когато търпението се превърна в бунт
След векове на потисничество, Гюргевският революционен комитет взема съдбоносното решение – въстание ще има. България е разделена на четири революционни окръга, а в сърцата на апостоли като Георги Бенковски, Панайот Волов и Васил Петлешков гори идеалът на Левски.
20 април 1876: Първата пушка
Макар и планирано за май, въстанието избухва преждевременно в Копривщица поради предателство. Но духът вече е отлетял – конницата на Бенковски „Хвърковатата чета“ препуска през селата, а Райна Княгиня развява знамето, ушито със златни нишки.
Априлското въстание не завършва с военна победа. То е удавено в кръв. Светът обаче не остава безразличен:
Батак: Светилището на българската саможертва.
Перущица: Където Кочо Честименски доказа, че за българина достойнството е по-скъпо от живота.
Реакцията: Гласът на Виктор Юго, Достоевски и Уилям Гладстон разтърсва Европа и превръща българския въпрос в кауза за целия цивилизован свят.
Защо 150 години по-късно все още помним?
Защото Априлското въстание е нашият морален връх. То доказа, че една нация е свободна тогава, когато е готова да плати най-високата цена за своето достойнство.
„Моята цел е постигната вече! В сърцето на тиранина аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравее...“
- Георги Бенковски
Какво означава този юбилей за нас днес?
Днес, век и половина по-късно, ние не просто полагаме венци. Ние си напомняме, че свободата не е даденост, а отговорност. Тя е извоювана с дързост и саможертва, които задължават всеки от нас да бъде достоен наследник на онези „луди глави“.
Поклон пред паметта на героите! Да живее България!????????
